;
Блог

София – олицетворение на мъдростта и саможертвата

hotelsimona.com

На християнския празник \u201EВяра, Надежда и Любов\u201C (17 септември) почитаме паметта на трите мъченици за Христовата вяра, както и тази на тяхната майка София. Заедно с това отбелязваме и деня на нашата столица. Знаете ли обаче каква всъщност е историята на четирите жени и защо са обявени за светици? София и трите ѝ дъщери живели през втората половина на I век в Рим. Водели се от повелите на Христовата вяра и непрекъснато правели добри дела. За жалост, съдбата не била никак благосклонна към тях. Когато се ражда най-малката \u2013 Любов, съпругът на София умира и тя остава сама да се грижи за момичетата. Жената прави всичко възможно да ги превърне в последователки на изповядваната от нея религия. Под нейно ръководство те изучавали пророческите и апостолските книги, стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите. Тяхната чистота и благородство не останали незабелязани, само че това привлякло и вниманието на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат заведени при него. Майката веднага се досетила каква съдба ги очаква, но подготвила дъщерите си за нея. Като застанали пред входа на двореца, те се прекръстили и след това, вътрешно силни, тръгнали към залата на този ужасен гонител на християните. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра \u2013 на 12 години, Надежда \u2013 на 10, и Любов \u2013 на 9 години) останали непреклонни. Последвали тежки изтезания, при това пред погледа на майка им. В крайна сметка момичетата не издържали на мъченията и умрели, а скоро след това и майка им София. Имен ден имат: София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен, Любчо и сродни В миналото българският народ не е извършвал някакви особени обреди на този ден. Имениците обаче посрещали гости, които пеели песни и играели хора, а на трапезата се слагала прясна питка, грозде и други плодове. Всичко това се правело за здраве, щастие и любов. Денят е свързан с народната Вяра на нашенеца в Бога и в доброто. Символизира стремежа на всеки човек да бъде честен, добродетелен, да помага на околните и да избягва лошите постъпки. Народът също така вярвал, че доброто никога не остана незабелязано от Всевишния и се връща.