;
Разни

За практиката, Паттабхи Джойс, клюките и туй-онуй...

infea.bg

Ирина Б.


“Пиша това по повод поредната статия, която прочетох, посветена на Паттабхи Джойс и уж там нещо, което бил или не бил направил. Не ме интересува това, защото практиката си остава велика, въпреки. Дори само заради факта, че човекът е донесъл метода до нас и е обучил толкова много добри учители той заслужава респект. Личният му живот и слабости – всеки има такива – нямат нищо общо с това. Ако нещо е имало притеснително, моментът това да се каже и адресира е отминал отдавна. Ако някой си е мълчал, какъв му е зорът в момента да говори? Да натрупа активи? Да поосвежи залиняващия си бизнес? Да се направи на интересен? Хубаво, бил си там, видял си, мълчал си, а след това си си направил снимка с гуру-то, за да се покажеш колко си велик, за да натрупаш точки от неговото име. И си си изградил бизнеса около това име. А защото сега е мода да се плюе по всеки, започваш и ти да плюеш...Какво те прави това? Осъзнат? Просветлен? Или…


Аз не съм била там и нямам право дори да говоря. Пиша, защото за пореден път ме попитаха какво мисля по въпроса. Нищо не мисля. Аз вярвам на очите си, на изживяванията си, на опита си и на разума си. Стремя се всичко, в което вярвам или не да идва от директен опит. А клюките ме отвращават. За мъртвите или добро или нищо! Какъв е смисълът сега да се нищи надълго и широко нещо, което е в далечното минало? Да свалим портретите на Паттабхи Джойс от стените и да закачим тези на Шарат? Или още по-добре – на самите себе си! А защо изобщо са необходими те, защо някои изпадат в идолопоклоничество, само за да сринат идола си малко по-късно? Какво печели или губи практиката от това? Нищо.


Губене на време, което бих предпочела да посветя на практика. Потна и честна практика, която да подкрепи усилията ми да познавам себе си и да водя някакъв праведен и честен живот. За тази цел аз нямам нужда от идол, а от воля и търпение да бъда на постелката си всеки ден. И за да помогна на други по същия начин да практикуват, нямам нужда да изливам кал върху чужда глава, нито да премазвам учителите си, за да си попълня колекцията си от червени точки. Защото утре сутринта, аз отново ще застана на постелката и там няма никой, освен мен и моите собствени демони.”